Генуа

Генуа (Genova) е основният център на лигурите до завладяването й от римляните около 220 г.пр.Хр. През 205 г.пр.Хр. гръцката колония е разрушена от картагенците. Тя е въстановена от римляните,които използват пристанището като база за морския морския си флот по време на многобройните войни които водят. В началото на XІІ в. започва разцветът на Генуа и градът се превръща в голям търговски център. Контролът над лигурския бряг е поет от група търговци и банкери, които поддържат търговски контакти с херцозите, кралете и папите. Владенията му се простират чак до Сирия, Северна Африка и Кримския полуостров. В продължение на 10 години те запазват хегемонията си над градовете Пиза и Венеция.

В крайна сметка конфликтите на интереси водят до разрушаването на единството на търговската гилдия. Градът-държава окончателно загубва могъществото си през 1381г., когато флотата му е разбита от венецианците близо до град Киоджи. Генуезките владения извън границите на града постепенно падат под властта на Венеция и на Османската империя. Единствено остров Корсика остава генуезско владение до 1768 г. когато е завладян от французите.

Генуа е най-важното морско пристанище на Италия(обслужва 20% от обема на италианския външнотърговски обмен). Генуа е важен образователен и научен център. Промишленост: машиностроене (корабостроене,измервателни уреди),металургична промишленост , химическа промишленост,хранително-вкусова промичленост, полиграфическа промишленост.

Пристанището на Генуа е най-старата част на града. Забележителна Катедрала в Генуа е строената през 12 век от бял и черен мрамор Cattedrale di San Lorenzo. В съседство с нея се намира Палацо Дукале. Интересни са дворците на известната генуезка фамилия Дория.