Остров Василевски е изкуствено създаден остров в делтата на река Нева, която се разделя на Малка и Голяма Нева от острова. Площта му е около 11 кв. км и се издига над нивото на водата до 3,5 м. Петър Велики искал да превърне Василевския остров в център на новата столица. Първоначалните му планове са предвиждали да се изгради мрежа от канали за транспортиране на стоки от града в другия край на острова, а Санкт Петербург да представлява една Северна Венеция. Но плановете му не се осъществяват , въпреки че на места са изградени по-малки канали, които по-късно са закрити. Днес каналите са улици, обозначени с номера и се простират успоредно на трите главни пътни артерии- Големия, Средния и Малкия проспект. Понастоящем на Василевския остров са съсредоточени жилищни и обществени сгради като повечето забележителности са концентрирани в източната му част. Изобилието от архитектурни паметници, красиви къщи, музеи и гледка към великолепната панорама на града, правят разходката из Василевския остров незабравима.

Обиколката може да започне от източната част на острова, наричана Стрелка. До тук се стига най-лесно по Дворцовия мост пред Ермитажа. От Стрелката се разкрива удивителна гледка към Зимния дворец и Петропавловската крепост. А вечер на фона на Нева, ярко оцветените къщи по протежение на крайбрежната улица, изглеждат като слезли от приказките. Всички тези сгради са били собственост на представители на руското дворянство. Възхитителна е проницателността на Петър Велики, който използвал река Нева като скелет, около който да се развива бъдещата столица.

Една от забележителните сгради на Василевския остров е Фондовата борса или Биржа. Тази неокласическа сграда е издигната между 1804 и 1810 г. по проект на швейцарския архитект Тома дьо Томон. Построена по подобие на един от древногръцките храмове в Пестум, тя символизира финансовата и военноморската мощ на Санкт Петербург. От 1940 г. в тази сграда се помещава Военноморският музей, където има експонати още от времето на Петър Велики.

Тук могат да се видят макети на всички плавателни съдове, създадени в руските корабостроителници след 1709 г. Интересен експонат е дървена лодка отпреди 3 хил. години, намерена на дъното на река Буг. Сред множеството лични вещи на Петър Велики е неговата първа лодка и брадвата, която той използвал при създаването й. Двете огромни червени тухлени колони, наречени Рострални колони, са издигнати в чест на руския флот и са проектирани като рамка на сградата на Фондовата борса. Наименованието им произхожда от латинската дума rostrum, означаваща нос на кораб. За това и декоративните елементи върху колоните представляват носове на кораби. В основата на фундаментите им има статуи, изобразяващи най-важните руски водни пътища- реките Днепър, Волга, Волхов и Нева. Колоните са функционирали като фарове до 1855 г., когато тук е било търговското пристанище на Санкт Петербург. Днес, те се използват за тази цел само при тържествени случаи като празникът на града-27 май.

Отстрани на Фондовата борса са разположени Музеят на почвите „Докучаев” и Зоологическия музей, чиято необикновена колекция се състои от над 40 хил. експоната. Център на вниманието в този музей е препариран мамут, донесен от Сибир през 1901 г.

Следващата интересна забележителност на Василевския остров, е музеят Кунсткамера, който е блестящ образец на руския барок. Веселият вид на небесносинята сграда с бели орнаменти сякаш отразява събитията, заради които е построена. Създадена през 1718 г. по желание на Петър Велики, в нея се се съхраняват колекциите от редки предмети, които владетелят е събирал по време на многобройните си пътешествия.Думата Кунсткамера произхожда от съчетанието на две немски думи- kunst (изкуство) и kammer( палата) . Завършена през 1734 г., тази пленителна сграда е унищожена при пожар само след 10 години. Възстановена по-късно, днес в нея се помещава Музеят на антропологията и етнографията, радващ се на висока посещаемост. В една от залите е изложена оригиналната сбирка на Петър Велики, съдържаща експонати от редки скъпоценни камъни до човешки органи и ембриони.

Продължавайки разходката по крайбрежната улица, се стига до Санкт-Петебургския университет, постройките на който датират от времето на Петър Велики. Яркочервеното бароково здание от дясната страна на университета е Сградата на дванадесетте колегии , проектирана от Доменико Трецини и завършена  през 1741 г. Днес, в тази великолепна сграда се помещава университетската библоитека.

По-нататък е Меншиковият дворец- най-старата и най-величествената сграда в Санкт Петербург. Следва площад Румянцев, носещ името на генерал Румянцев - предводител на армията по време на Руско-турската война през 1768-1774 г.

Институтът по живопис , скулптура и архитектура „И. Е. Репин”е проектиран от Ал. Кокоринов и Вален дьо ла Мот и е прекрасен образец на ранния руски класицизъм.Тук могат да се видят произведения   на социалистическия реализъм и много други интересни творби. На площада пред тази забележителна сграда се извисяват едни от най-атрактивните статуи на Санкт Петербург- египетските сфинксове. Двете статуи датират от 15 век пр.н.е.,  открити са по време на разкопките в Тива през 20-те години на 19 век. и са създадени през епохата на Аменхотеп III.

Малка почивка в близкото кафене „Калинка” ще е не само приятно , но и интересно преживяване. В него се предлага вкусна руска кухня- солянка, борш и блини. А препарираните диви животни будят удивление и респект.

В края на разходката на Василевския остров  е Минният институт, който е основан от Екатерина Велика и е най-старата институция за висше техническо образование в Санкт Петербург.

От Василевския остров до центъра на града може да се мине по един от многото мостове- този на лейтенант Шмидт, построен между 1842-1850 г. Шмидт е военно-морски офицер, предводител на бунта на Черноморския флот по време на революцията от 1905-1907 г.

Гласувай:
Рейтинг 5 от 1 гласа Василевският остров - Санкт Петербург