Меншиковият дворец - Санкт Петербург

Дворецът на Меншиков е един от шедьоврите на Петър Първи, отличаващ се с разкош в обзавеждането и интериора на външната фасада. Близък приятел и любимец на царя, Меншиков е първият генерал-губернатор на Санкт Петербург. За него един от историците пише: „Заслугата му към Русия беше огромна, животът му- невероятен,личното му състояние беше едно от най-големите в империята и алчността му не знаеше граници.”  

Строителството на двореца започва през 1710 г., след блестящата победа на руските войски на 27 юни 1709 г. при Полтава, която се явява преломна в хода на Северната война срещу шведите и в която се отрежда главна роля на Александър Меншиков. Дворецът, предназначен за резиденция на Меншиков, без когото „Петър най-вероятно никога не би станал Велик, а би останал само Първият”, е разположен на брега на ръкава Голяма Нева на  остров Василевски в Санкт Петербург.  За проектирането на тази първа каменна сграда в града, Петър I поканил италиано-шведския архитект Джовани Мария Фонтана и немския архитект Готфрид Йохан Щедел.

Строителството на двореца се извършва на няколко етапа. Отначало са построени само етаж и половина, но скоро са добавени още две странични крила, към които е пристроена обединяваща галерия.  Архитектурният стил на Меншиковия дворец е барок като съчетание на бароковите стилове на шведската, немската и холандската архитектура с руски привкус по волята на Петър Първи. Фасадата на сградата е подчертана от наличието на колони с каменни капители, докато страничните крила са със сложни фронтони с позлатени княжески корони и монограми. Над главния портал имало прекрасна лоджия, където музиканти посрещали гостите, акостирали лодките си на малкия пристан на Нева. В прекрасната градина, гостите се наслаждавали на многото зеленина, интересни скулптури, изящни фонтани и оранжерии с редки цветя.

За съжаление до днес е оцелял само дворецът, от който най-добре са запазени  парадното стълбище и четири от стаите: стаята на Варвара, сестра на съпругата на Меншиков, която била бавачка на децата му; ореховия кабинет; спалнята на Меншиков и вестибюла. За украса на двореца са използвани около 50 хил. рисувани керамични плочки-азулежу, които придават очарователно излъчване на вътрешния интериор. След реконструкцията на двореца техният брой е намалял наполовина и тези чудесни плочки красят стените само на тези четири помещения. Освен тях, в интериора на вътрешното оформление на  двореца са намерили място злато, сребро,мрамор, скъпи видове дърво, кристални полилеи,големи венециански огледала, гобленови и копринени китайски тапети.

В Меншиковия дворец са се съхранявали най-богатите за своето време сбирки от произведения на живописта, скулптурата, приложното изкуство  и нумизматиката.  В мазето на двореца е имало девет изби за съхранение на руски и чужди вина, а също и място за съхранение на зеленчуци. На приземния етаж могат да се видят носещите конструкции на една от първите каменни сгради в „блатния град”. Трите кухни на горния етаж са били предназначени за затопляне и украсяване на ястията . В интериора на двореца централно място заема Ореховия кабинет- просторна стая, облицована с орехово дърво и съхранила декоративното изкуство от времето на Петър Първи. Таванът в този впечатляващ кабинет е бил изрисуван на три пъти като последния слой е създаден от Филип Пилман към края на управлението на Петър Първи. Фреските под него са с изображение на Петър Първи като воин-победител от първата половина на 18 век.

Две години след смъртта на Петър Велики, Меншиков е обвинен в измяна и заедно със семейството си е изпратен в изгнание в Березов. През втората половина на 18 век, дворецът е реконструиран за нуждите на Кадетския корпус. В съветско време в сградата на двореца се е помещавало Военно-политическо училище.

Възраждането на Двореца на Меншиков настъпва през 1966 г., когато е решено да му се върне първоначалния вид. Днес по-голямата част от двореца е реставрирана като в повече от 30 зали могат да се видят постоянни експозиции и временни изложби. Дворецът на Меншиков е  паметник на архитектурата от 18 век, представящ находчивостта и разточителството на своя притежател и е филиал на Ермитажа.

Таксите за посещение са в зависимост от възрастта и изискванията на посетителите като всеки трети четвъртък на месеца, 8-ми март, 18 май и 7 декември, посещенията в двореца са безплатни.