Кремъл и Червения площад - Москва

Сърцето на Русия и Москва са Кремъл и Червения площад. Малко са архитектурните ансамбли в света, които могат да се сравнят с Кремъл по историческата си значимост. Първата дървена конструкция на това място е издигната през ХІІ в. Следвайки традиционния модел на развитие на руските градове, Москва се разраства под формата на концентрични окръжности около крепостта, която всъщност играе роля на център. След разпадането на Съветския съюз настъпиха драматични промени. Но въпреки всичко, Кремъл си остава мистично привлекателен. Александровската градина е създадена през ХІХ в. по проект на руския архитект Осий Бове и е кръстена на Александър І. Класическите колони, увенчани с арка от натрошени тухли, също са дело на Бове. През ХІХ в. “романтичните” имитации на руини от този тип са били изключително популярен декоративен елемент.

Елмазения фонд е уникална колекция от диаманти, бижута и скъпоценни камъни в Кремъл. Най-забележителни са диамантът “Орлов”, подарен на Екатерина Велика от верния и поданик граф Орлов, и диамантът “Шах”. Той е даден на цар Николай І от персийския шах през 1829 г. в знак на съболезнование по повод убийството на известния поет и руски посланик в Персия Александър Грибоедов.

Архангелският събор е построен по поръка на Иван ІІІ, по време на чието царуване в Москва и особено в Кремъл, се развива бурна строителна дейност. Той е създаден по проект на италианския архитект Алевезо Нови, в периода 1505-1509 г. Пищната украса на сградата носи характерните черти на италианския Ренесанс. Храмът е гробница на руските князе и царе до 1712 г., когато за столица е обявен Санкт Петербург. Тук има 46 гроба. Най-древен е на Иван Калита (Иван Скъперника), умрял през 1340 г. Гробницата на Иван Грозни е зад олтара, а тази на сина му, умрял седем годишен, е под каменния навес от дясната страна при входа. През ХVІІ в. около 50 даровити художници, събрани от различни руски градове, обединяват усилията си за повторното украсяване на храма, като заменят създадените след построяването на събора стенописи с нови.

Големият Кремълски дворец е ансамбъл от няколко сгради. Векове наред на това място е било разположено княжеското дворцово имение, разрушено от пожари през 1812 г. В този ансамбъл е включен и Теремной дворец (дом във вид на кула), една от най-старите части на Кремъл, векове наред използвана като официална приемна на цариците и Грановитата палата от ХV в. Най-новото основно здание е построено в периода между 1838 г. и 1849 г.

Цар Камбана – тази камбана, освен че е най-голямата, със сигурност е и най-безмълвната в целият свят. Поръчана през 1730 г., камбаната е повредена още при отливането и. Тя тежи повече от 200 тона и е висока 6 м. От външната страна е украсена с барелефи, на които са изобразени цар Алексей Михайлович и царица Анна Ивановна.

ГУМ е Държавен универсален магазин. Огромният търговски център, построен в периода между 1889 и 1893 г., години наред е една от най-известните забележителности в столицата. Историческият музей е червена тухлена сграда, изградена между 1874 и 1883 г. в псевдоруски стил. На фона на заострените върхове на кулите-близнаци, танковете и ракетите, преминаващи по Червения площад, изглеждат още по-мощни и страховити.

Камбанарията “Иван Велики” е най-високата постройка в кремълския ансамбъл. Първата камбанария на това място е издигната през 1329 г. През ХVІ в. при царуването на Иван Велики, тя е заменена с нова постройка, откъдето идва и името и. Днешният си облик камбанарията получава по времето на Борис Годунов. През 1600 г. главната кула е престроена, увенчана с купол като луковица и покрита с мед и злато. Години наред това е била най-стратегическата наблюдателна кула на Кремъл, от която се вижда на 32 км далечина. Камбаните са общо 52 на брой, като най-тежката от тях е с маса 70 тона.

Днешното име на Червения площад датира от ХVІІ в. и всъщност не е свързано нито с Октомврийската революция, нито с комунизма. Първоначалното значение на прилагателното “красный” – красив, с течение на времето се е променило на “червен”. Най-красив той е вечер романтичен и впечатляващ, облян от светлина. На фона на тъмното небе изгряват рубиненочервените звезди на кремълските кули. Те са общо пет, по една на всяка от по-високите кули.

Оръжейната палата е най-старият и най-богат кремълски музей. Той е основан през 1806 г. като Императорски дворцов музей. Забележителна е сбирката от яйца на Фаберже- един от експонатите е сребърно яйце, върху чиято повърхност е гравирана карта на Трансибирската железница. Интересна е колекцията от шлемове. Най-ранният експонат датира от ХІІІ в. и е принадлежал на бащата на Александър Невски, княз Ярослав.

Заинтригуващ е порцелановия “Олимпийски сервиз”, подарен на Александър І от Наполеон при подписването на Тилизитския мирен договор през 1807 г.

От царските тронове най-стар е облицованият със слонова кост трон на Иван Грозни. Тук е изложен и първият трон на Петър Велики. Може да се види и трона, подарен на Борис Годунов от персийския шах Абас. Той е с фина позлата и е инкрустиран с повече от 2000 скъпоценни камъни и перли.

Удивителна е и колекцията от дворцови каляски. Най-старият експонат е подарен на цар Борис Годунов от крал Джеймс І.

Храмът “Василий Блажени” е известен и като Покровски събор. Поводът за издигането му е завладяването на татарския град Казан от Иван Грозни на 1 октомври 1552 г. Храмът е издигнат между 1555 и 1560 г. на мястото на бившата църква “Св.Троица”, където през 1552 г. е погребан Василий Блажени, който бил явен противник на цар Иван Грозни. Твърди се, че храмът е дело на архитекта Постник Яковлев, по прозвище Барма. Според преданията, след завършването на храма, царят ослепил архитекта, за да не може да създаде друг подобен шедьовър.

Собакина кула е висока повече от 55 метра и в миналото е изпълнявала съществена роля при отбраната на крепостта.

Троицката кула е най-високата кремълска кула, която се издига над Александровата градина. В миналото нейните дълбоки подземни помещения са били тъмнични килии.

Успенския събор е дело на италианския архитект Аристотел Фиорованти. Построен е между 1475 и 1479 г. Увенчано от пет позлатени купола, зданието изглежда строго и тържествено. В храма могат да се видят множество редки дървени произведения на изкуството, като иконата “Владимировската Богородица”, “Св.Георги” от ХІІІ в.; “Троица” от ХІV в. и др.