Лангедок Русийон

Информация | Kарта
seen
2377
facebook
Лангедок Русийон

Лангедок е историческа област в Южна Франция, която днес е разделена на два региона-Юг-Пиренеи и Лангедок-Русийон. Простира се от р.Рона до Пиренеи и от крайбрежието до възвишенията на Севен, Корбиер и Минервоа. Обширна област с толкова разнообразна природа, тя е не по-малко впечатляваща от Прованс и Лазурния бряг. Названието на областта произлиза от името Окситания (дн.Южна Франция) и окситанския език- Langue d,Oc (в превод“езикът Ок“) или слято се образува името на областта-Лангедок Languedoc. Най-старото население тук са иберите, след това следват етруски и финикийци от Картаген, гръцки колонисти, келти, римляни. От 10 век, тези земи стават център на движението на последователите на българските богомили-катарите. Обявени от папата за еретици, срещу тях и областта е хвърлен Албигойският кръстоносен поход, който с нечувана жестокост успява да унищожи катарите и да покори провинцията. Страната е предадена на френския крал Луи VIII през 1271 год. Но независимо, че губи политическата си независимост и автономията си, и до днес провинцията Лангедок, запазва спецификата в говора и обичаите си.

Районът е един от най-старите винопроизводители на Франция, наричан „виненото езеро“. Лозарските масиви се простират от подножието на Пиренеите чак до делтата на р.Рона. Населението на Лангедок-Русийон е около 2,5 млн. души. Столицата е Монпелие. Районът е наситен с останки от римска и романска архитектура. Тук има много крепости и замъци, чийто руини впечатляват с миналото си величие-Каркасон, Ним, чудото на римските инженерни умения Пон дю Гар и мн. други.

Едно от тях е старинното селище Рен льо Шато. Скромното каменно убежище на абат Беранже Сониер е превърнато в музей. Интересни тук са восъчните фигури на абата и прислужницата му Мари Денарно. В музея са запазени обзавеждането на жилището и някои от вещите на абата. От кулата, също построена от абата се открива прекрасна гледка. Варовиковите хълмове на Лангедок-Русийон изобилстват с интересни пещери.

Пещерата Кламуз е открита през 1945 г. и още не е проучена. Тя представлява огромен комплекс от сталактити и сталагмити. По стените и тавана има много скални драперии. В така наречената „зала на Червената Ниагара“, скалните образувания са оцветени в червено от натрупалите се по тях минерали хилядолетия наред.

Пещерата Фонтрабюз има галерии с дължина 1 км, в които има красиви цветни скални образувания, проблясващи на изкуственото осветление. Пещерата Девез е известна със своите изваяни варовикови фигури.

Пещерата Демоазел е най-фрееричната от всички. Разходката със зъбчатата железница минава покрай различни интересни образувания, като най-впечатляваща е огромната зала Виерж.

Гласувай:
Рейтинг 0 от 0 гласа
google RSS