Лисабон

Лисабон (Lisboa) е разположен при вливането на река Тежу в Атлантическия океан. Той е столица и най-голям град в Португалия. Смята се, че Лисабон е основан от финикийци или гърци. По-късно става част от Римската империя. През 711 г. е превзет от маврите, а е освободен през 1147 г. от първият крал на Португалия – Афонсу Енрикеш. Лисабон е обявен за столица на Португалия 1260 г. След като Вашку да Гама открива морски път към Индия през 1498 г., Лисабон започва да се развива бурно като столица на Португалската империя. Своят апогей градът достига в периода ХVІ-ХVІІ в., който е прекъснат през 1755 г. от голямо земетресение, при което загиват около 1/3 от населението на Лисабон, а целият град е разрушен. След това столицата на Португалия никога не достига предишния разцвет.

Замъкът „Св. Георги“ е разположен на един от седемте хълма, на които е построена столицата на Португалия, Лисабон. До него се стига пеша от църквата „Санта Луиза“. Замъкът е построен по време на вестготите през 5 век. Четири века по-късно маврите го разширяват и строят нови стени, ограждащи тяхната крепост. Първият крал на Португалия Афонсу Енрикеш прави съществени изменения и до 16 в. замъкът „Св. Георги“се използва за кралска резиденция. След това дълги години е използван за затвор и тъй като за него не се полагат грижи, замъкът е полуразрушен. Но сега е напълно възстановен и предоставен за посещение. Гледките от неговите бойници са впечатляващи-обхващат Шиаду и Байру Алту отсреща, района на Граса отзад и кварталът Алфама под крепостните стени на замъка. През 1499 г., когато Васко де Гама се завръща от Индия, идва първо в замъка при крал МануелI. Сега мястото на тази среща, наречено Олисипония е сцена на новаторско представление, разказващо историята на Лисабон. В кулата на Одисей се наблюдава необикновена гледка към града с перископ.

Романската катедрала се намира на южния склон на хълма, където е замъкът. След като Афонсу Енрикеш си връща отново Лисабон от маврите през 12 в., той построява фасадата на катедралата с две кули в краищата. По време на земетресението в Лисабон през 1755 г., катедралата е почти разрушена. Но възстановена, тя буди възхищението на посетителите с готическите сводести галерии и особено със съкровищницата в сградата на управителното тяло. При извършени разкопки в галериите, са открити финикийски, римски и арабски артефакти. Особен интерес представлява дарохранителницата на Дом Жозе I, която има сложна изработка с вградени повече от 4хил. скъпоценни камъка.

Алфама Алфама е квартал в Лисабон, разположен в подножието на замъка „Св. Георги“.Това е най-старият квартал на Лисабон, изграден от маврите през 11 век с криволичещи тесни улички и много стълбища. На фасадите на много от къщите са запазени плочките, с които са били покрити стените. Върху външните стени на църквата „Санта Луиза“ са изобразени пана от плочки „азулежу“, които показват как е изглеждал Лисабон преди земетресението през 1755 г. Срещу църквата се намира Музеят на декоративните изкуства, който се помещава в голямо, разкошно жилище от 17 в. Азурара. Известните плочки „азулежу“,създадени от маврите и тук украсяват стените на главното стълбище и залите. В подходяща аристократична обстановка от определен период, са изложени сребърни, стъклени и порцеланови изделия, картини, гоблени и килими. Интересни са стаите, подредени с мебели от 17 и 18в., като изящното преносимо писалище от Индия и изрисуваните с ориенталски фигури два лакирани шкафа.

Белият каменен манастир „Сан Висенте де Фора“, построен в началото на 16 в. извън крепостните ограждения на града, също представлява интерес. Стените на сводестите му галерии все още са покрити с керамични „азулежу“, пресъздаващи басните на Лафонтен. В Алфама се намира и Музеят на фадо музиката на улица „Ларго до Шавариз де Дентро“, който е дом за традиционната музика на Лисабон.

Байша Между площадите „Праса Дом Педру IV“ и красивия Площад на търговията, се простира търговската част на Лисабон-квартал Байша. Земетресението през 1755 г.засяга най-много този квартал и маркиз де Помбал разпорежда по-обикновено и бързо възстановяване, за да могат да се настанят занаятчиите. Така са се появили множество улички, носещи имената на отделните занаяти. На улицата на златото –„Руа до Оуро“, се намира високият 45 м асансьор „Санта Жуста“, построен през 1902 г. Гледката от тази височина е прекрасна. Улицата „Руа Аугуста“е превърната в пешеходна зона с черно-бяла каменна настилка. На южния й край се намира Арката на победата, ограждаща богатия на аркади Площад на търговията. Сега тук са разположени различни министерства и централното туристическо бюро на Лисабон-Центърът за свободен достъп. Тук се намира и конната статуя на Дом Жозе I.

Доковете по протежение на брега на р.Тежу са напълно възстановени и са добро място за нощни забавления. Интересна забележителност на доковете е Пазарът на Рибейра от 1876 г. на ул.“ Кайш ду Содре“. Направен от желязо и стъкло, този огромен магазин предлага храни на едро-меса, сирена и много други. От другата страна на улицата е гарата, откъдето тръгват влакове за Ещорил и Кашкайш и фериботът за Касиляс. На отсрещния бряг на реката е статуята на Христос, висока 110 м, издигната през 1959 г. До върха на статуята има асансьор, откъдето може да се придобие обща представа за Лисабон. От април до октомви разходката с корабче по р. Тежу, е едно приятно преживяване.

Шиаду и Байру Алту Шиаду е район в Лисабон, разположен на един от хълмовете, на запад от Байша, който преминава в Байру Алту. Уличките са тесни и криволичещи. Това е една от причините през 1988г., пожарните коли да не могат да стигнат до магазин в Шиаду,където е възникнал пожар и четири карета от квартала са изпепелени до основи. Възстановяването на квартала е извършено в първоначалния му вид, като най-популярна е търговската пешеходна улица „Руа Гарет“. Тук, в най-известното кафене „Бразилецът“ е обичал да отсяда прочутият поет от 20 век Фернанду Песоа. В знак на почит, пред тази сладкарница има бронзова статуя на поета. В Шиаду е интересен археологическият музей „Кармо“, част от който се помещава в църковен кораб от 1389 г., останал без покрив при земетресението през 1755 г.

Изложените тук архитектурни фрагменти от бял камък, създават вълнуващо впечатление. В параклиса в задната част на музея има колекция от различни експонати, събрани след премахването на религиозните ордени през 1834 г. Интересен е саркофагът на Фернау Санчес, син на Дом Динис I, със средновековните скулптури върху него. Библиотека, египетска мумия, две перуански мумии и експонати от Централна Америка, разположени в странно съжителство, показват ексцентричността на създателите на този впечатляващ Археологически музей. В ниската част на хълма в Шиаду се намира Националният театър „Сан Карлос“, построен през 1793 г., като имитация на миланския театър Ла Скала. Наблизо е музеят на Шиаду, който се помещава в реконструиран бивш манастир с просторни помещения, където могат да се представят изложби от различно естество. Окаченото стълбище, водещо надолу към кафенето, терасата и градината със скулптури, заслужава да се види.

След разходката в Шиаду, фуникулярът „Бика“ ще ви изкачи обратно до Байру Алту. Тук е червената тухлена сграда на театър „Тринидад“, построен през 1867г. Църквата-музей „Св. Рок“ е по проект на Филипо Терзи и е от 16-17 век. Параклисът „Св. Йоан Кръстител“ е изработен от различни видове камъни в Рим. Въобще Байру Алту е квартал с мрежа от тесни улички с примамливи кръчми с фадо музика и малки, но красиви и модни магазини.

В Лисабон трябва да се видят: Националния музей за старинно изкуство – разположен в дворец от ХVІІ в.; Манастира „Йеронимуш” – огромен паметник в чест на мореплаването; Кулата „Белем” – издигната като укрепление в р. Тежу; Църквата „Сао Роке” и др.