Порто (Порту)

Порто е град в Северозападна Португалия, разположен на северния бряг на р. Доуро, близо до вливането й в Атлантическия океан. Населението му е около 1 млн. С агломерацията и е вторият по големина град в Португалия след Лисабон. Името на града датира от 5 век и от времето на римляните. Отначало е носил името Портус Кале, което означава пристанище със скали, заради разположението си на скалистия бряг на реката. Постепенно този район прераства в независимо кралство, наричащо се Portuscale и по-после заменен с Португалия - така, че името на страната идва от името на града Порто.

Порто е един интересен град, особено съчетанието си със старата и новата си част. Разхожда ли се човек из старата част, особено из крайбрежния квартал Рибейра, потопява се в историята и забележителностите, останали отпреди повече от хилядолетие. Тесните и стръмни калдъръмени улички те разхождат в един толкова далечен свят, в който хората са обичали красотата. На повечето от къщите, фасадите са покрити с известните плочки азулежу, в различни разцветки, което придава особено очарование на обстановката в стария град. Неслучайно кварталът Рибейра е обявен от ЮНЕСКО през 1996 г. за паметник на световно културно наследство.

Забележителности в квартала Рибейра

Катедралата в Рибейра Катедралата е разположена над скалист склон на хълм. Построена е през 12 век в романски стил, но само двете канбанарии-близнаци са останали от онова време. Те са изградени от сив гранит, като най-интересен е входът със статуите си и красивата цветна розетка над тях. Катедралата търпи значителна промяна през 17 и 18 век. Влизайки вътре, посетителят преминава през дълъг коридор с колони от двете страни или неф, който е прекалено скромен. Затова вниманието се насочва към прекрасния олтар, създаден между 17 и 19 век. Тук се намира статуята на Св. Богородица от Вандома от 14 век, поставена в позлатена ниша и е въплъщение на Дева Мария - покровителка на катедралата. А главният олтар блести с още по-голямо изобилие от злато. Тук стенописите на италианския архитект и художник Назони (1691-1773) будят възхищението на посетителите. Отваряйки вратата вдясно от нефа, се виждат седемте пана от плочки „азулежу“, разположени в седем арковидни пространства, истински шедьовър на изкуството. Те датират от 1731 г. и изобразяват Соломоновата „Песен на песните“ и сцени от живота на Св. Богородица. В управителното тяло, което е изградено допълнително (трансепт) през 18 век, може да се види изложба от уникални предмети, като богато украсени дрехи, статуи, сребърни корони, плочки „азулежу“. Прекрасният свещник или канделабър, от резбовано дърво е един от най-красивите експонати, изложени тук.

В параклиса на Св. Йоан е поставен каменният саркофаг на Жуау Гордо - бащата на Енрике Мореплавателя, който е от 14 век, а също и статуята на Св. Богородица от Баталя. Стълбището към горната галерия е проектирано от италианеца Назони.

Църквата „Св. Франциск“ Църквата „Св. Франциск“ е започната през 1245 г. и когато тук идват Дом Жуау I и съпругата му Филипа през 1425 г., тя още не е довършена. След претърпените промени през 17 и 18 век, църквата „Св.Франциск“ си остава смайваща с богатството на украсата си: цялата й повърхност е покрита с позлатена дърворезба, състояща се от лози, херувими и птици. И днес най-впечатляващ в църквата е е олтарът, разположен вляво от нефа. Тук е изобразено дървото на Иесей от позлатено дърво, заедно с 12-те царе на Юдея. Те са разположени в клоните на това дърво, което расте от тялото на Христос и завършва със Св. Богородица и младенеца. Защото те са най-важни- без Богородица нямаше да има и Христос. Тази скулптура е дело на местните творци Филипе де Силва и Антонио Гомеш от началото на 20 век. В манастира срещу църквата има малък музей с изложба на икони и няколко катакомби.

Палатата на стоковата борса Зад църквата „Св. Франциск“се издига красивият „Паласио да Болса“. По време на пожар в църквата, сградата на фондовата борса се разрушава до основи. През 1848 г., по заповед на кралица Мария II, започва строителството на нова сграда за Търговската камара в Порто.

Архитект е Жуаким да Коща Жуниер, като средствата за строителството са от самите търговци. Дизайнът на палатата е повлиян от две болници в Порто, които имат много красиво архитектурно оформление. Залите в цялата сграда са много добре мебелирани и украсени. Залата на народите е най-представителна. Тук пространството е ограничено от огромен купол от стъкло и метал, украсен с националните гербове на страните, които са най-добри търговски партньори на Португалия от 19 в., Великобритания и САЩ. Подът е покрит с мозайка в гръко-римски стил. Пищното стълбище в Палатата е проектирано от Адолфо Гонсалвеш де Соуза през 1868 г. В Портретната зала масата, проектирана от кабинет-майстора Сеферино Жозе Пинто е нещо впечатляващо. Реликвата на Двореца е Арабската зала. Започната през 1862 г. от Адолфо де Соуза по примера на Аламбра, Испания, за завършването й са необходими 18 години. Красивите орнаменти изглеждат още по-блестящи, заради прекрасните светлинни отблясъци.

Днес Палатата на стоковата борса е национален паметник, който се посещава от около 200 хил. души годишно.