Гранд Каньон

Рекламата е важна част от туристическия бизнес, разбира се трябва да имаш и какво да предложиш. В американския щат Аризона тече река Колорадо, която се е врязала дълбоко в Колорадското плато, образувайки каньон. И какво от това, просто един досадно дълъг каньон, който дори не е най-дълбокия ще си каже някой. Не, не, и не, това е Гранд Каньон и ще ви кажа, колко хубаво ще ви стане, когато го видите. След като вече може да си поемете въздух, зървайки необятно красивите му пейзажи ще останете влюбени завинаги. Ето толкова хубаво ще ви стане, но аз няма да спра, а ще продължа.

Първо, макар каньонът да е дълъг около 380 километра и широк на места почти 30, не е толкова лесен за откриване. За улеснение на туристите през 1909 г. е създаден Националният парк Гранд Каньон, който предлага всичко, от което се нуждае човек без значение дали е почитател на екстремните спортове, научните експедиции или просто турист, дошъл да напълни око. Бабите обичат да казват, че човешкото око не може да се напълни, но съм почти сигурен, че никога не са ходили до Гранд Каньон, където може направо да прелее. Туристите най-често тръгват на организирани екскурзии от Лос Анджелис до Лас Вегас, който е на 270 мили разстояние или 5 час път, пренощуват в града, който никога не спи и за още толкова време са в Национален парк Гранд Каньон. Възможно е и тръгване директно от Лас Вегас, понеже там също има международно летище. За съжаление обаче не можете да кацнете с международен полет почти до ръба на каньона. Цените според дестинацията на тръгване и включените екстри са различни и варират от 70 до 350 доалра ако искате и да ви разходят с хеликоптер.

Самият Гранд Каньон се дели основно на южен и северен ръб, като в зависимост от сезона, в който го посещавате ще можете да посетите през лятото и двата ръба, а зимата само южния, поради заледявания, снежна покривка и ниски температури в северната му част. Южната страна е и по-посещаваната, трябва да имате предвид, че там всичко е огромно и макар да виждате отсрещния ръб, то ще ви трябват над 4 часа шофиране, туба бензин и търпение за да минете всичките 320 километра и да идете отсреща. Паркът предлага безброй забавления и интересни преживявания, но ние ще направим условната уговорка, че няма да говорим за екстремните спортове и развлечения, понеже те изискват по-специална подготовка, както и необходимостта хората, които ги практикуват, да познават местните регулации. Ще споменем само, че в Гранд Каньон можете да практикувате дайвинг, хайкинг, алпинизъм и диво къмпигуване, което е толкова диво, че е позволено само в определени места.

Иначе за обикновените туристи (такива като мен), които просто са дошли да видят едно от чудесата на природата, да се полюбуват на главозамайващите гледки, да се докоснат до майката природа и да съберат материал за една незабравима история, развлеченията започват още в автобуса. Повечето туристически обиколки започват от Лас Вегас, а съвсем близо е Хувър Дам или по-известен като язовира Хувър. Макар самият язовир да се казва Мийд, то в България се е наложило другото име, та той е най-големият резервоар за вода в САЩ.

Предупредих ви, че всичко тук е огромно и мащабите са различни. Ще свикнете. После следват около 3-4 часа шофиране през пустинята, а когато пристигнете има център за посрещане. Там разбира се предлагат всичко - от освежаващи напитки и храна до талисмани и сувенири. След което следва, така наречената свободна програма в Гранд Каньон, която може да е от 3 часа до цял ден. Разбира се тази "свободна програма" не е толкова свободна, макар да можете просто да седнете да пиете дълго и слабо американско кафе и да се наслаждавате на гледката, имате избор и да се спуснете по река Колорадо с лодка или на организирана разходка с гид. За предпочитане е да сте в организирана група с водач, понеже ако сте сами има вероятност да пропуснете много интересни неща. Трябва да се отбележи, че през сезоните реката има различен цвят и е възможно при всяко ваше посещение да е различна.

Трябва да ви предупредя, че е задължително да сте добре хидратирани и подходящо облечени, понеже времето там е сурово и може да създаде известни неприятности без значение от сезона. Много от екскурзиите искат задължително да сте с шапка, иначе не биха ви пуснали. Ако сте внимавали в часовете по география и помните какво е вертикален температурен градиент, то знаете, че температурата на въздуха се понижава с 0.6 градуса на всеки 100 метра изкачване. Поради това е възможно в дъното на Гранд Каньон температурата да е по-висока с около 25 градуса от върха на ръбовете, това се дължи не само на температурния градиент, а на нагретите скали и движението на въздуха. Върхът на южния ръб е на около 2100 метра надморска височина и се слави с най-чистия си въздух в САЩ, максималната дълбочина до дъното пък е 1800 м. 

Тъй като национален парк Гранд Каньон се намира в защитената територия на племето Хуалапаи, ако искате да слезете досами реката, е задължително да получите разрешение, което ще ви струва 100 долара. Трябва да имате предвид, че ако искате да се повозите в истинския индиански каяк по реката, то резервацията се прави поне месец по-рано. Каньонът е свещен за племето и трябва да уважавате техните вярвания, те смятат че през реката в каньона душите на мъртвите се преселват в отвъдното, което няма да ви се стори никак странно ако стоите долу и погледнете към високите скали. Гледката е спираща дъха.

Говорейки за скали, а те там са в изобилие, просто е задължително да споменем за най-голямата научна мистерия в Гранд Каньон. Когато геолозите изследват земните слоеве установяват, че най-горният е на възраст от около 250 млн. години. И тук идва интересното, точно под него е слой на възраст от 1,2 милиарда години. Липсват само едни 950 милиона години от земните недра, къде са, как се е получило това явление, все още никой не може да каже.

По каменистия пейзаж е възможно да видите някоя друга розова змия, но мили дами, понеже е известно, че не понасяте влечугите – не се притеснявайте, те са кротки и за 100-годишната история на парка няма случай на ухапан турист. Друго обаче е често срещано и има много ухапани от най-опасното животно там – това е скалната катерица. Малките и пухкави животинчета са свикнали с посетителите и често си просят храна. Получавайки  по някоя ядка, катериците често хапят и това е най-срещаната „травма“ в Гранд Каньон. Не е било лесно, но скалните катерици са си извоювали славата на най-опасното животно в долината на река Колорадо.

За финал обикновено туристическите обиколки оставят и най-интересното. Черешката на тортата е разположена на западния ръб на Гранд Каньон и представлява стъклена тераса, която се провисва на 30 метра навътре в каньона, като буквално можете да виждате под краката си. Подът е стъклен, a под вас ще има 250 метра от чистия въздух преди да видите земята. Цената е около 65 долара, но тя включва и разрешението от Хуалапаи, т.е. ако имате разрешение (билет) да посетите земите им, то ще имате и билет за въздушната разходка.

  Не забравяйте да вземете фотоапаратите си, шише с вода, шапка с козирка и доброто си настроение, защото Гранд Каньон ще ви предложи грандиозни развлечения и интересни истории. И последен приятелски съвет, не взимайте нищо от там – забранено е вземането на „спомени“, като камъчета, растения или други дребни предмети, защото те принадлежат на природата и следва да останат нейни.