Милано

Вторият по големина град в Италия, икономическото сърце на страната, столицата на област Ломбардия – това е прекрасният град Милано (Milano). Намира в равнините на Ломбардия, в близост до река По. Милано е най-развитият и населен регион в Италия, но същевременно и един от най-развитите европейски райони.

Всичко в Милано се върти около текстилната индустрия. Всеизвестна тайна е, че в този град творят най-известните дизайнери и са разположени най-популярните модни къщи. Сърцето на модната индустрия в Милано тупти в района, заключен между улицитеДела Спига и Монтенаполеоне.

Освен за мода, в Милано говорят и други "икономиески езици". В града е разположено седалището на италианската борса. Освен това тук ежегодно се провежда и най-големият панаир в Италия, който се пада и един от най-мащабните панаири в Европа.

Звезда блести и над Миланската политехника. Този милански университет е най-големият технически университет в Италия, както и водеща школа по инженерни науки, архитектура и индустриален дизайн.

Милано е определян като един от най-изобретателните европейски градове. В него гъмжи от познати и непознати забавления и удоволствия. Театри, кина, многообещаващи клубни сцени, лъскави заведения и уютни квартални ресторанти, в които обядът не е обяд без особуко и ризото по милански, процъфтяват в идеална симбиоза с властващата модна среда.

В историческия център на Милано са съсредоточени множество исторически и архитектурни забележителности. Там се намират например операта Ла Скала и Миланската катедрала.

Историята на Милано започва да се пише около 400 г. пр.н.е., когато келтите инсубри са населявали земите на днешен Милано, както и заобикалящият го район. Следващите жители на Милано са римляните, които превземат селището през 222 г. и му дават името Медиоланум. Римляните властват над селището няколко века. Затова, през 293 г., Милано бива издигнат за столица на Западната Римска империя, чийто император по това време е бил Диоклециан.

Вестготите обсаждат Милано през 402 г., затова резиденцията на императората бива преместена в Равена. Хуните превземат Милано през 452 г. Остготите през 539 г. са действаща сила в т.нар. „готска война“ срещу византийския император Юстиниан I, и точно по време на тази война успяват да превземат и да разрушат Милано. Следващите владетели на Милано са ломбардите, като тяхното управление над града започва през лятото на 569 г. Идва 774 г. и с това нови владетели – Милано се доброволно предава своето управление на франките, а Карл Велики се окичва с титлата „Крал на ломбардите“.

Архиепископ Отоне Висконти успява да запази властта си над Милано, след като извоюва безапелационна победа през 1277 г. Монархическата форма на управление заменя републиканската такава и така родът Висконти управлява Милано до 1450 г. След Висконти династия Сфорца отбелязва своето блестящо присъствие в развитието на града. По време на управлението на тази династия са записани имената на гениални творци като Донато Браманте и Леонардо. В прехода между XV век и XVI век Миланското херцогство се превръща в ябълка на раздора между испанските Хабсбурги и френската династия Валоа.

Трудно може да се определи с какво повече е известен Милано – с модата, с автомобилните заводи, с футбола, с панетонето /традиционният коледен козунак/, с туризма, със забележителностите, с храната. Може би с всико, защото всичко това е причина градът да е сред най-посещаваните и предпочитани сред туристите.

Една от ембемите на Милано, която е и сърцето на града, е огромната неоготическа Миланската катедрала, прочула се и покрай филма на Виторио Де Сика „Чудото в Милано“. Строежът на тази архитектурна перла, висока 108 m и дълга 158 m, продължава над петстотин години – от 1386 г. до 1820 г. В строго и с голяма гордост се пази пирон от Светия кръст. Независимо, че на катедралата са преписани причудливи форми като таралеж, сватбена торта и т.н., всички онемяват над изяществото на готическия шедьовър. За елегантността на Дуомо принос имат Наполеон и Леонардо да Винчи. Неописуемо е усещането да се качите на покрива на катедралата – сред 135 кули изпъкват 4-метровата статуя на Мадоната, фигури на горгони, ангели и библейски герои. В непосредствена близост до Дуомо може да бъде разгледана прочутата покрита галерия на Виктор Емануил, която има форма на кръст с остъклени тавани, и в която се намират най-известните магазини и заведения. От другата им страна е разположена неповторимата Ла Скала – един от най-престижните световни оперни театри, определяна като „взрив от барокови скулптури, червено кадифе и злато”.

Църквата „Santa Maria delle Grazie“ в Милано е популярна с легендарната фреска „Тайната вечеря“, която е устояла на множество реставрации. Независимо от техния брой, духът на Ренесанса не се е загубил и до днес. Потокът от посетители към тази умопомрачаваща и обезоръжаващата красота не стихва още от XV век.

Замъка Сфорцеско определено спада към безценните бижута на Милано. Построен е през XV век, като се смята, че в неговите покои творческа атмосфера за създаване на своите шедьоври е намерил Леонардо да Винчи. Зад стените му са сгушени тайните на много исторически драми – войни, ревност, любов, предателство. Днес в замъка Сфорца функционират Праисторически музей и музей на Древния Египет, експозициите на които са богати на облекло, музикални инструменти, съдове, мебели, монети и гоблени. Освен другите ценни екземпляри, се пази и последната недовършена скулптура на Микеланджело.

Не трябва да се подминава гробището Чимитеро Монументале. Казват, че това място много се отдалечава от представата за място за вечен покой и по-скоро представлява музей на скулптури. Всеки мемориал в това гробище е уникален и не може да бъде видян втори подобен.

Ценителите на изкуството задължително трябва да прекрачат прага и да потънат в изключителната атмосфера на пинакотека Брера. Музеят е посветен на оригиналните творби на всички известни италианци от Рафаел и Веронезе до Модилиани. А през стъкло на изхода можете да гледате реставрацията на стари картини. Съвременно изкуство е представено изключително добре в Галерията и музея Новеченто.

За онези, които са дошли в Милано и за които шопинг е страст, има сакрални места: галерия на Виктор Емануил и „Златен квадрат“, който е очертан от улиците Monte Napoleone, Manzoni, Spiga и Sant’Andrea. Прочутата улица „Монтенаполеоне“ е с внушителната площ от около 4 декара – огромна територия, осеяна с разкошни витрини, просто рай за хората с дълбоки джобове.

Може би и децата знаят, че ако си в Италия, задължително трябва да ядеш сладолед. Освен осемте вида само шоколадов сладолед, неприлично ще е ако не се опитат и сладоледите с канела и чили, с ром, с коняк и портокалова кора и други. Но освен сладолед, в Милано има още едно изкушение, пред което се предават дори и манекенките  - панцеротите. Тази миланска закуска има някаква пристрастряваща съставка, щом никой и по никакъв начин не може да й устои, нито да й се насити.

Футболните запалянковци знаят, че в Милано има само два отбора – Интер и Милано, съответно феновете, независимо от пол и възраст, са разделени на фенове на „Интер“ и фенове на „Милан“. Но освен имената на тези два футболни колоса, има още едно име - „Сан Сиро“. Стадионът, който е дом и за двата клуба, има трибуни, които са преживели и видели едни от най-силните емоции, излезли от преживяването да гледаш своя любим тим.