Хамбург
Хамбург (Hamburg), или Свободният Ханзейски град Хамбург, е вторият по големина град в Германия и седми в Европейския съюз, както и най-големият град в ЕС, който не е столица.
Разположен е на мястото където реките Алстер и Биле се вливат в река Елба, на около 110 км от нейното вливане в Северно море. Хамбург е немския град с най-много милионери, които по стара традиция даряват част от богатството си на около 1000 фондации, насочени в различни аспекти от живота на града. Хамбург е известен и като града с най-много мостове, както и като най-зеления град на Германия. В Хамбург също така се намира и най-големият речен остров в страната, който е дом на кварталът Вилхелмсбург. По брой на мостове с Хамбург надминава дори красивата Венеция, която е бележита в това отношение. Дори Амстердам и Лондон имат по-малко мостове, което прави Хамбург първенец и му слага короната на европейския град с най-многото мостове.
Историята на Хамбург започва през 4 в. пр. н.е, когато тук пристигат първите заселници. Всичко тръгва от една църква, която е построена през 810 година от Карл Велики с цел е да покръсти езическия север. За да защити както населението, така и църквата, е издигната крепостта Хамбург. Историята на днешния град се обоготавя след като през 831 г. Луи Благочестиви създава в Хамбург епархия, която скоро след това се превръща в архиепископия. Хамбург е превзет последователно от викингите през 845 г. и ободритите през 915 г.
През XIV век Хамбург става член на Ханзата, a през 1558 г. тук отваря врати и една от първите немски търговски борси. Постепенно Хамбург остава един от най-важните търговски центрове на Северна Германия, на чийто прогрес не пречат никакви исторически събития, а дори бележи все по-голям напредък в икономическото развитие.
През XX век "Хамбург - Америка" става най-голямата презатлантическа параходна компания. В града се разполагат ценралите и на други параходства, с линии до Южна Америка, Африка, Индия и Източна Азия.
Носещ славата си още от миналото, и днес Хамбург е един от основните индустриални центрове на Германия. В него се намират фабриката на Еърбъс, корабостроителницата Блум&Фос, централата и цехове за производство на Нивеа и Теза на производителя на стоки за широка употреба Байерсдорф, германската централа на Филипс, най-големият медодобивен завод в Европа Аурубис, едната от двете фабрики за рояли и пиана Стейнуей, компанията за писалки Монблан, пивоварната Холстен, германската централа на производителя на стоки за широка употреба Юнилевър и много други.
Градът е не само индустриален, но и един от най-големите медийни центрове в страната. В Хамбург се намират държавната телевизия АРД, централата на радио-телевизионната компания НДР, седалището на най-голямата германска информационна агенция ДПА, най-голямото издателство в Европа Грунер&Яр и едни от най-големите издателства в Германия като Шпигел, Цайт, хамбургския клон на Аксел Шпрингер, централите на множество международни рекламни агенции, германската централа на Уорнър Мюзик и др.
Като повечето западноевропейски градове и Хамбург се отличава със забележителна разностилова архитектура и величествени сгради. Но запазена марка на пейзажа са шестте кули, които пронизват градската панорама. Това са кулите на петте основни църкви на града, както и кулата на кметството. Църквата „Св. Михаил” е емблемата на града. Специфичното за тази известна хамбургска църква „Св. Николай” е, че днес в нея не се извършват служби, а тя просто съществува като мемориален паметник на Втората световна войната.
Кулата на кметството е светската противоположност на църковните кули. Сградата на кметството е построена през 1897 г. и има общо 647 богато украсени зали и стаи. Сред останалите архитектурни забележителности на града се нареждат търговската сграда Чилехаус от края на тридесетте години, Централната гара, открита през 1906 г., Шпайхерщат - комплекс от безмитни складове, културен паметник от 1991 г., Планетариумът, Ландунгсбрюкен и т.н. Всъщност с не по-малка известност са например пристанището, мостът Кьолбранд, рибният пазар, както и зоологическата градина Хагенбек – интересна с това, че първата в света без клетки за животните.
Главните артерии на Хамбург са улиците Юнгфернщийг, както и главната търговска улица Мьонкебергщрасе.
Хамбург е град, който е благословен с многобройните паркове и зелени площи. Предпочитан от жителите за разходки, спорт и пикници е Щатпарк, в който е разположен и планетариумът. Плантен ун бломен е старата ботаническа градина и е разположен в самия център на града.
Друго, което не липсва в Хамбург, са музеите. Градът има около 50 музея. Сред най-известните от тях са Хамбургският исторически музей, разполагащ с най-голямата колекция от предмети, свързани с градската история в Германия, Музеят на изкуствата и занаятите, "Spicy's" - музеят на подправките, Конценрационният лагер Нойенгаме, Музеят на еротичното изкуство и Етнологическият музей.
Културният живот в Хамбург е на изключително добро ниво. Първата обществена опера в Германия е открита 2 януари 1678 г. именно в Хамбург. Днес тя е известна по цял свят и може да се похвали с факта, че в нея Монсерат Кабайе започва световноизвестната си кариера, а нейни гости са били звезди от ранга на Лучано Павароти и Мария Калас. В Хамбург има два държавни и много частни театри. Българският режисьор Теди Москов редовно гастролира в Хамбург със свои постановки.
Хамбург се счита за германската столица на мюзикълите. Тук за първи път в страната е изигран "Котките" на Андрю Лойд Уебър. Актуалните представления са "Цар Лъв", "Mamma mia!" и "Мръсни танци". Наред с тях се играят и множество по-малки известни мюзикли.
Продължавайки с това, което не липсва в Хамбург, идва ред на празненствата и фиестите. Най-голямото мероприятие са празненствата на 7 май, посветени на рождения ден на пристанището. Те траят три дни, а броят на посетителите надвишава един милион.
Други големи събития са т. нар. Алстерфергнюген около езерото Алстер (през август) и Киршблютенфест, свидетестващ за топлите отношения между Хамбург и Япония (май). Най-известните улични фестивали са Шанценфест в края на лятото и Алтонале.