Културата на Египет - фараони, богове, храмове

Египетската култура датира от преди пет хиляди години. Древен Египет е сред най-ранните цивилизации и за това време Египет е създала и утвърдила удивително сложна и стабилна култура, която повлиява на Европа, Близкия Изток и Африка. След ерата на фараоните, Египет попада под влиянието на древногръцката култура, християнството и исляма.

А. Религията на фараоните.
Религията в Древен Египет е политеистична, с пантеон включващ много богове, като са обожествявани и някои животни като котки например. В израз на своята вяра и почит фараоните издигали огромни храмове. Самият фараон също е обожествяван и е смятан за дете на Амон-Ра.

Египтяните строго спазвали законите отредени от боговете и фараона и ако някой ги нарушял, боговете го наказвали строго. В тази епоха са открити само следи от древна тотемистична религия според която човешката общност произхожда от някое животно или растение, които почитала и смятала за покровител на племето, като нейните богове, които олицетворявали природните явления, приемали образ на животно.

Покрай всеобщата почит към слънцето и плодородието в земеделските общества друга основна идея в религиите е задгробният живот на душата на мъртвите - умрелият продължава своя живот в подземния свят. Фараонът и велможите се свързват с боговете, слугите продължават да слугуват на господарите си, като трудът им там бил по - плодоносен от земния. В наследство от тази вяра днес съществува импозантната маса от паметници. Огромните погребални гробници и пирамиди на почитаните като богове царе и фараони са запазили художествени, тъканни и предметни спомени във връзка с погребалните обреди в чест на умрелите. По традиция до мъртвеца в гроба се поставяли и текст с религиозно съдържание, извадено от т.нар. Книга на мъртвите.

В градовете силната организация на жречеството, която заемала важно място и в държавния механизъм, издигнала огромни храмове. Жречеството на най-големите религиозни центрове според гръцките наименования Хермуполис, Хелиополис, Мемфис, Карнак, Тива, Хиераконполис, Бусирис, Летополис и др. имало за цел да разпространи колкото се може повече предаваните от поколение на поколение митове и обреди на своя бог покровител.

Боговете и митовете са били познати в Египет в редица варианти и съответстващи на историческите и обществените условия често променяли своя облик и значение. Колкото повече се утвърждавала властта на фараона и се оформяла единна централна власт, общите характерни черти на разните култове изпъквали все повече и в апогея на царската власт слънцето станало държавен бог. Амон-Ра властвувал над истински божествен съвет в Хермупол, в който влизали осем, а в Хелиопол- девет богове.

Членовете на божественото тяло били слънцето Ра, въздухът Су, космосът Тефнут, земята Геб, небето Нут, плодородието Озирис и съпругата на Озирис- Изида, злината, опустошението и неплодородието - Сет, и съпругата на Сет - Нефтис. Покрай тях по-главна роля играли Хор - небето със слънчево и лунно око, както и съзидателният Пта, като освен тези главни богове в религиозните култове място е отредено и на безброй местни богове. Фактически във всеки град се запазили и старите богове и жречеството се стараело да ги нагоди в системата на наложените отвън богове.

Б.Богове и богини
Египетските богове са персонификация на природни стихии, животни, цвета, събития от живота и чувства. Египетският пантеон е един от най – внушителните, като египетските богове живеят на земята в храмовете и те трябва да бъдат почитани и уважавани. Затова древните египтяни е трябвало да им отправят молитви, да им танцуват, пеят и да им принасят дарове - храна и скъпоценни предмети. Само Ехнатон, познат като фараонът – еретик, правил опити да наложи монотеистичната религия към слънчевия диск Атон по време на краткото си царуване.

Боговете в египетската митология са представяни както в човешка, така и в животинска, а понякога в съчетание между човешка и животинска форма. Интересно е обаче, че божествата вземат човешки образ твърде късно в Историята на страната.

Отначало всички богове са били изобразявани в образ на животно: Баст - котка, Анубис - чакал, Ра - сокол и т.н. В Средното Царство започва присвояването на божествата на човешко тяло към глава на животно. Египетските божества биват невидими като например Амон, и видими като Апис. Според теологията на Новото царство, боговете са само три: Птах, Амон и Ра, но дефакто са известни доста повече божества. Сред тях са:
- Анубис – бог с глава на чакал, пазител на балсаматорите и гробниците;
- Бес – джудже, пазител на домашното огнище и родилките;
- Изида – великата богиня на магията;
- Озирис – бог на земята и плодородието;
- Сет – бог на хаоса и бурите;
- Ра – името му значи слънце и той е негово въплащение и бог;
- Хор – син на Изида и Озирис, бог, с когото се идентифицирали всички богове;
- Шу – бог на въздуха, с тяло на човек и пера на главата и т.н.

В.Храмове
Най - яркото свидетелство за невижданото могъщество на египетските фараони в епохата на Старото царство представляват техните гробници- прочутите египетски пирамиди.

Първата голяма пирамида издигнал най- забележителният фараон от III династия Джосер, като за архитект е на тази величествена постройка е посочен Имхотеп. Фараонът Снефру също е построил пирамида - Стъпаловидната. Най- голямата била пирамидата, издигната през XXVI в. пр. н. е. от фараона на IV династия Хеопс (Хуфу).

Само с няколко метра по-ниска от нея е облицованата с червен гранит пирамида на сина на Хеопс- Хефрен (Хафра), чийто образ носи Големият Сфинкс. Най-известни са трите пирамиди в Гиза, Сфинкса, гробниците в Долината на царете, храмовете в Карнак и Луксор и статуите в Абу Симбел.

Храмът е историята на Египет е нещо, което е залегнало дълбоко в самата същина на начина на живот по тези земи и е присъщ за всяко селище, владетел, бог, фараон. Освен обаче като свещено място за религиозно преклонение, той изпълнявал функциите на градски и медицински центрове и на колеж. По традиция всеки ден висш жрец се изправял на определено място в храма и осъществявал връзката между земния и божествения светове. Жрецът извършвал традиционните ритуали на преклонение чрез постоянен поток от приношения.

Обръщайки внимание към строителството на храмовете, трябва да се отбележи, че те са били строени от солидни каменни блокове, изрисувани от всичките си страни с ярки фигури и текстове. Характерният архитектурен стил на храмовете се заражда около 3100 г.пр.н.е. и остава непроменен за повече от три хилядолетия.

Сред специфичността на това изкуство е например начина на изобразяване на човешките фигури – нос и уста са в профил, докато окото и изрисувано в пълния му размер, защото се вярвало, че само най-чистото пресъздаване ще позволи сетивата да се възстановят напълно. Максимално близко до действителността са представени и неодушевените предмети. Сред често изрисуваните предмети в храмовете са били храни и напитки, пренесени в приношение на храма, за да осигурят вечно изобилие. При изобразяване на битието в целия му блясък, са изрисувани също бръмбари скарабеи и риба тилапия, животни и растения, поднасяни на болните и боговете, както и животворния цвят на лотоса. Неговата форма е заимствана при направата на капителите на колоните в храма.

При изрисуването на храма се залага много на ярките цветове. Плодородната земя е черна, а пустинята червена, при Озирис е наблегнато на краските в черно и зелено. Ефирно синьо било използвано при изобразяването на всичко божествено, а златното било основен тон при представянето на слънцето. Задълбочени изследвания доказват, че египетската писменост и възникнала много преди 3100 г.пр.н.е., което безспорно я прави най-старата в света, предхождаща дори месопотамската. Така се раждат т.нар. йероглифи или свещени гравирани букви, които еволюират и от няколко знака се превръща в сложна система от над 6000 йероглифа. Тяхното предназначение и било за религиозни цели. Онези, които владеели йероглифите, формирали елита на книжовниците, а магическата сила на знаците се засилвала от факта, че само 1 процент от обществото било посветено в тайна й.

Естетическата визия на писмените знаци ги направила перфектното средство да се изпишат надписи по стените на храмовете, за да се предаде през вековете, онова, което е трябвало да се завещае и разкаже на света. Последният известен надпис датира от 394 г., след което навлизането на християнската религия навлиза по земите на Египет и храмовете са били затворени. Това е обрекло на изчезване цялото познание, което са носели йероглифските надписи и Древен Египет е загубен и забравен. Но лъчът светлина пропуква мрака над държавата и всичко се оправя когато през 1824 г. тази велика мистика на знаците отново е разчетена.