Отправната ни точка е с. Пролез, община Шабла. Лятото прекарваме тук, в това малко селце в Североизточния край на България, където спокойствието и тишината ги има в повече, а залезите са неповторими и различни всеки ден.
Приехме с голям ентусиазъм пътуването до южното черноморие. Тръгнахме рано заранта с автобус. Организацията бяха поели кметските наместници на три села от община Шабла-Пролез, Горичане и Тюленово. По пътя през общините Шабла, Каварна и Балчик, се радвахме на засетите ниви с пшеница, царевица, слънчоглед и рапица.Хубаво е да се наслаждава човек на тази плодородна добруджанска земя, запазила все още името си на „житницата на България”.
Минаваме през град Варна-красивата морска столица с обновения си център и пеещи фонтани. Спираме за малко в крайпътния ресторант „Горица”, зад който е и самото село Горица. Многото зеленина и близко море-това са съблазнителните поводи за харесване на това село близо до Варна.
Пътят ни продължава през гориста местност-част от разклоненията на Стара планина. Толкова красота има в тези обрасли с гори хълмове и същевременно на човек му е малко мъчно, като вижда изоставените лозя, които до преди няколко години са давали работа и продукция на много хора.
Наближаваме Бяла и Обзор-красиви черноморски селища. Внушителни хотели, чудесно поддържани паркове и много рози-тази царица на цветята присъства почти във всички дворове и паркове в южния край на българското черноморие.
Слънчев бряг-такова строителство тук! Тези многобройни огромни хотели сякаш те стряскат и не можеш да почувстваш красотата на този действително „Слънчев бряг”.
Минаваме Бургас и вече наближаваме село Равадиново, разположено недалеч от Созопол. Приближавайки селото, виждаме Замъка-една постройка нестандартна за нашата страна. Слизаме от автобуса и след малка суматоха вече сме в двора му. Посреща ни господин със средновековни доспехи, с когото се снимаме за спомен пред внушителната скулптура на рицаря Тумпал.
Надписът на постамента гласи:
Странник съм аз от далечна земя
и по пътя те носих в сърцето си.
Пазих те скрито в мойта душа,
както майка пази детето си.
Носих те дълго моя мечта
и изграждах те камък по камък.
Виждам те вече, пред мен си сега-
„Влюбен във вятъра”приказен замък!
Замъкът е една мечта на спортиста Георги Тумпалов. Разположен е в подножието на Странджа планина, а строителството му започва преди 20 години и продължава още. Погледнат отгоре, замъкът има форма на кръст. Целият е изграден от камъни с особен състав, заради което замъкът е оцветен различно през цялото денонощие. Сградата отвън е украсена с орнаменти от месинг, а кулите са покрити с мед и месинг. Сводестите прозорци и статуите по фасадата също са характерни за замъците. Арката след основния портал наподобява Адриановата арка в Истанбул. Изкуствените езера, мостчетата, каменните пейки за отмора в закътаните места на градината-всичко е направено с много желание и любов.
Но градината е най-красивото нещо тук, в това необичайно място. Тя е терасирана, с каменни алеи и много цветя, подбрани и подредени с вкус. И тук присъстват розите, които точно сега през пролетта, започват да цъфтят и разнасят нежния си аромат. Придружават ги лилиуми, климатиси, карамфили и мн. други. В градината се срещат различни зелени храсти, някои от които са оформени в различни фигури. Разхождащият се паун допълва тази красива обстановка. От изискания ресторант в близост до голямото езеро, могат да се наблюдават бели и черни лебеди, които се разхождат царствено във водата. Малка зоологическа градина-козичка, магаре, лама, се вмества добре в обстановката на замъка.
Напущаме това необичайно място със смесени чувства. Но се отнасяме с уважение към човека, който стъпка по стъпка осъществява една своя мечта.
Отбиваме се в Созопол. В красивия залив са се подредили различни по големина яхти, готови сякаш да потеглят на романтични разходки. Обядваме-рибената чорба, характерна за този край е превъзходна.
За съжаление трябва да тръгваме отново. Следващата ни спирка е старият Несебър. Още на входа на града прави впечатление бялата статуя на рибар в лодка, с протегнати нагоре ръце, държащи кръст и гълъб. Статуята е дело на скулптора Ставри Калинов и е поставена през 2006г. Може би кръстът символизира вярата в откриването на обетованата земя, а гълъбът е намерил спасението на благословения несебърски бряг. Амфитеатърът и старинната къща –ресторант на брега на морето, ни отвеждат в миналото, когато тук е кипял живот. Запазените 23 църкви и старинните къщи впечатляват с автентичността си. В малките паркове, човек може да седне и да се наслади на старинния пейзаж на това вълшебно място. В църквата „Христос Пантокритор” имаше интересна изложба „Несебър и залива в стари карти от 4-19век”. Малка спирка в едно кафене и потегляме наново. Вече се прибираме по същия път, но вече изморени и доволни от срещата ни с южното черноморие.
И си мислим, че е прав важният български държавник Атанас Буров( 1875-1954) : „Повярвайте ми: по-дивна, по-прекрасна, по-нежна страна от България няма!”