От четири години живея с родителите си в едно малко градче, близо до Франкфурт на Майн в Германия. На 10 години съм и въпреки, че ми липсват приятелите и близките в България, аз и тук намерих приятели.От всички занимания най-ми харесва тениса на маса. Даже вече печеля турнири и имам купа като награда. Освен това обичам да чета за забележителностите по света. Мечтата ми беше да отида в Париж и да се кача на Айфеловата кула. И за Коледа получих неочакван коледен подарък-екскурзия до Париж! Моите мили родители! Толкова съм им благодарен! Бях неизказано щастлив, че щях да видя Айфеловата кула. Чаках с нетърпение да дойде денят.
Тръгнахме рано сутринта на 28.12.- аз, по-големият ми брат, една гостенка от България, и мама, и тати. Трябваше да изминем около 500 км със семейния автомобил. Пътуването беше приятно, нали отивахме в една от най-интересните столици на Европа. Стигнахме в Париж около 15 часа след обяд.Бързо намерихме предварително запазената квартира. С нетърпение тръгнахме на разходка из моя мечтан Париж. И някак естествено се озовахме на най-известния булевард на Париж-Шанз Елизе. Преди това тук е имало полета и зеленчукови градини, затова името е свързано с Елисейските полета.
И понеже сме в Париж малко след Коледа, булевардът все още блести с празничната си украса. Направихме няколко снимки, даже тати застана пред една табела с името на булеварда Шанз Елизе, за да се знае, че сме били там. Започна да се смрачава и трябваше да се прибираме. Нямахме екскурзовод, а и транспортът не беше редовен и метрото също не работеше. Улучихме стачка на френските жители, заради пенсионната реформа. Но очаквахме следващия ден, в който разходката ни щеше да е по-пълноценна. Трябваше да стигнем до Айфеловата кула.
Двадесет и девети декември е. Станахме сравнително рано, защото ни предстояха много преживявания и емоции.Пак сме на Шанз Елизе и вървим към Триумфалната арка, с която завършва този световноизвестен булевард. С многото лъскави магазини и широки тротоари, на мен ми направиха впечатление кестеновите дървета, оформени така че да изглеждат красиво. Влязохме в едно кафене-закусвалня, където опитахме френските кроасани. Според мен не се различаваха много от немските и българските, но трябва да призная, че кифличките с локум на мама са по-хубави. Разбрах, че всяка година на 14 юли, Националния празник на Франция, по Шанз Елизе се провежда военен парад, на който присъства и президентът на Франция. И аз съм горд, че се разхождам по същия този булевард. Вече наближаваме Триумфалната арка. Минаваме покрай една огромна красива сграда. Мама ми обясни, че това е една от многото сгради на големия френски дизайнер Кристиан Диор, създател на най-значимите модни къщи в света.
Ето ни пред Триумфалната арка, намираща се на огромен площад. Бях прочел за нея, че е построена по поръчка на големия пълководец на Франция Наполеон Бонапарт, в чест на хората участвали в Наполеоновите войни. Но вълнението и чувството да застанеш пред този величествен паметник, е необикновено. От външната страна на двете колони има релефни изображения на случки от военните битки, а от вътрешната страна на арката са написани имената на водените войни и на всички генерали, участвали в тях.Можехме да се качим на високата 50-метрова арка и да видим Париж отвисоко. Но оставихме това предизвикателство за Айфеловата кула.
Вече е почти обяд и тръгваме в посока на Айфеловата кула. Иска ни се да я видим как изглежда вечер. Минаваме през един огромен площад. В центъра му се издига древноегипетски обелиск на Рамзес II от Луксор, подарен от вицекраля на Египет на крал Луи Филип през 1833 г. Пред нас се открива огромната постройка на Лувъра-най-големият музей на Франция и най-известен в света. Направихме една обиколка на градината пред Музея, видяхме Стъклената пирамида и огромната опашка от хора, които искаха да се насладят на обстановката и многобройните произведения на изкуството из залите му. Оставихме посещението на Лувъра за друг път. Просто не го бяхме планували, защото имаме само един ден за Париж, този вълнуващ град. Видяхме макар и отдалеч „Парижката Св. Богородица” или „Нотр дам”, която е в процес на възстановяване заради пожара, унищожил този важен за Париж храм.
Погледът ни спира на внушителна сграда с чудесна градина. Оказа се, това е Домът на инвалидите, свързан с военната история на Франция. Още през 1670 г. Луи IV изисква построяването му, за да може там да се обгрижват бездомните ветерани и инвалиди от войните. Научихме, че в църквата към Дома на инвалидите, се намирали и тленните останки на Наполеон Бонапарт.
Пред един удивително красив мост над река Сена сме. Богато украсен с лампи, нимфи и крилати коне, той ни впечатли с невероятното си архитектурно изпълнение. После разбрахме, че се нарича Мост на Александър III от 1896 г.и носи името на императора на Русия. В близост е сградата на Гран Пале-огромен площад с дворец и парк.
Вече е 15 часа след обед и сме пред Айфеловата кула.Затаил съм дъх! Не мога да кажа нищо! Кулата е наистина впечатляваща! Бях прочел за височината й-384 м, но не можех да си я представя. Айфеловата кула е разположена на брега на Сена, в центъра на Марсово поле.
Наредихме се на опашката. След 1 час и 30 минути сме минали проверката и вече сме вътре пред касите за билети. Билетът за възрастни е 20 евро, за мен 6 евро, а за брат ми и гостенката ни....Малко сме разочаровани, защото на светлинното табло пишеше, че не можем да се качим догоре. И изведнъж, ура! Пак на светлинното табло се появи надпис, че е разрешено качването до върха на Айфеловата кула. Знаех, че е построена в чест на 100-годишнината от Френската революция и че е наречена на своя създател Густав Айфел. Годината е 1887.Избрахме варианта да се изкачим по стълбите до второ ниво, т. е. около 600 стъпала. И от там с асансьора до върха.
Навън е вече тъмно. Така искахме- да наблюдаваме нощен Париж от световно известния му символ, Айфеловата кула. На всеки кръгъл час, тя примигва с хиляди светлинки за около 5 мин. Изкачването на стълбите до първо ниво ми беше страшно. Но после до второто ниво беше по-лесно. Тук една част от пода на наблюдателната площадка е прозрачна. От тук хората долу изглеждат съвсем мънички. Качваме се в асансьора от второ ниво, около 10 човека. Най-после сме на върха на Айфеловата кула.
Преживяването е неповторимо. Вижда се целият град, осветен от многобройните светлини. Виждат се сградите и моста , които видяхме преди няколко часа и още други интересни сгради. Айфеловата кула е използвана като гигантска радиоантена. Стъпалата до върха на кулата неслучайно са 1792-това е годината на обявяване на Първата Френска република. Разказаха ни, че създателят на кулата Густав Айфел имал личен апартамент под върха й.
Днес, апартаментът е там с восъчните фигури на Айфел, дъщеря му и Томас Едисън, които се виждат през едно прозорче. Стояхме на върха, сякаш бяхме на небето и се чудехме и възхищавахме на човешкия ум, създал това необикновено творение от железа. След повече от час престой на върха,сме долу. Време е да купим по един сувенир за близките, задължително миниатюрна Айфелова кула.
