Предстои ми пътуване до Германия-за втори път.Толкова се вълнувам! Този път ще кацна на най-голямото летище на Европа-Франкфурт.

От Варна за София тръгвам с последния автобус и ще пътувам през нощта. Интересно е! Сама съм на седалката до прозореца.Не ми се е случвало да гледам селищата през, които минаваме през нощта. Спираме във Велико Търново за кратка почивка. Хареса ми старата ни столица със стъпаловидните нощни светлини! Продължаваме...Развиделява се. Пресичаме Стара планина. Красиво е! Беше валял сняг.

Дърветата бяха заснежени и приличаха на чудна зимна градина от приказките... Вече сме в София-Терминал 1 на летището. Посреща ме приятелката ми. Имаме около час да поприказваме докато пием кафе. Тя и съпругът й са най-милите хора, които познавам. Около тях  винаги се чувствам специална... Време е да се отправям към гишетата за пропуск към изхода за излитане. Проверките минават безпрепятствено и вече съм в самолета.

С нетърпение очаквам да видя близките си. И най-вече внука ми, който ми е направил списък със закуските, които ще приготвяме докато съм при тях. Двата часа минават бързо. Кацаме във Франкфурт. С автобус стигаме до посрещачите за около 10 мин. Бързо ги намирам моите, мили деца! Толкова съм им благодарна! На всичките! Защото от време на време ми създават емоции и предизвикателства.

Пристигаме в тяхното малко красиво градче - толкова спокойно и уютно. Има време до вечеря, за това можем да поработим в градината- да засеем лук и аз да разгледам цветната градинка на снаха ми. Лалетата са напъпили, няколко „парички” са цъфнали. Но времето и тук е все още студено.

Вечеряме и планираме другия ден-понеделник. Закуската ще е пържени мекици. Тестото замесвам от вечерта. Тъй като внукът ми  е във ваканция, сутринта си спи до по-късно, аз го чакам да стане и тогава пържа мекиците. След закуска играем „Опознай България” и после „Коран”. След кратка почивка следва малко четене на български текст. Междувременно дойде Ренате-другата наемателка немкиня, за да ме поздрави и да уговори с внука ми поредното лакомство, което му купува от време на време.

Ето, че идва време да си дойде снаха ми. Вече е около 14 часа. Ще ходим на разходка в гората. Снаха ми спря колата на определено място и тръгнахме пеша по трасиран път през гората. Учудващо е, че намерихме кокичета. Мило ми стана, че толкова далеч от България видях от тези срамежливи и същевременно смели цветя. Срещнахме и други разхождащи се хора и всички ни поздравяваха:” Hallo!” На човек му става приятно като чува това-„Здравейте!”Прибрахме се в къщи, освежени от разходката сред природата.

На другия ден е ред на бухтите за закуска. След това правим една диктовка на български език и чакаме мама. Днешната разходка е до селището Мессел на 11км от Мюнстер. Тук разглеждаме така наречената „яма”- това е място с площ около 42 ха, даващо сведения за ранните стадии на еволюцията на бозайниците от еоценската ера отпреди 47млн. години.

След като мините, където се добивали битумни шисти, прекратили дейността си, правителството на Германия купува тази „яма” в края на 60-те години . Така вече е можел да се охранява и поддържа като обект , даващ уникална информация за развитието на света. Това място е обявено за част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1995г.

От платформата за наблюдение се открива изглед към това интересно място. Тук има информационни табели, които дават подробна информация на посетителите. На това място е имало дълбоко езеро, а изпускането на вулканичен газ е причинило смъртта на животните, които в стремежа си да се спасят, се хвърлили в езерото. Падайки дълбоко в него, те били покрити с кал и наноси, след което в продължение на милиони годиниса се вкаменили. Тук са открити над 100 вида растения и животни като девет чифта костенурки,над 10хил. вкаменени риби, дребни бозайници, крокодили, жаби и др. На територията на местността има и музей, където са изложени голяма част от намерените експонати. Околността е осеяна с камъни с различна конфигурация, намерени в „ямата”.

Внукът  беше доволен, бягаше напред-назад, нагоре-надолу... Аз бях щастлива! Без да искат децата ми бяха подарили няколко красиви, незабравими мигове. За този ден толкова. Да видим какво ще ми подари следващия...

Палачинки за закуска! След обяд ще ходим в съседния град Диценбах. Пътуваме с колата и аз разглеждам... И тук има засята рапица като в Добруджа, пшеница също и растения под найлон, за които не можахме да разберем какви са. В Диценбах има и по-високи сгради, но все така подредени. Има и малък площад със зелени площи и много пейки за отмора. Вече сме в сладкарницаата, разположена на първия етаж на огромен магазин, може би MOLL. Уютно и спокойно е, може би защото е делничен ден.

Снаха ми поръча порция гофрети, но в подноса има още много неща-сладко от боровинки,топка сладолед, сметана, пресни ягоди и още други неща.Внукът ми се задоволи само със сладолед. А аз дето обичам толкова много сладките неща, не можах да се справя, а беше една порция за двете. Изпихме кафето,побъбрихме, после се разходихме из магазина. Ескалатори нагоре-надолу, добре подредени щандове, които вече се срещат и в нашата мила България. Освен разходката, днес е ден за пазаруване. След няколко дни в Германия започват великденските празници и тогава магазините са затворени.

Синът ми се връща от работа и всички отиваме по магазините. Аз лично се „шашкам” от тяхното пазаруване. Не ми се е случвало да купувам толкова много неща наведнъж и затова ми е интересно и забавно. Какво ли не сложиха в количката! Все пак имат гостенка, т.е. аз, а пък и очакваме сестра ми и племенника ми със семейството си от Бремен.Така, че много гости за Великден!

Следващия ден е четвъртък. Решихме по български обичай да направим козунаци и да боядисаме яйца.Козунакът замесих сутринта, а яйца боядисахме вечерта. Така че, бяхме готови за неделя, 1април, с най-важното за трапезата.   

В петък очакваме племенника ми.Ще ходим да го посрещаме на жп гарата само аз и Пламен. Тръгваме по-рано-той с колелото, аз- пеша. Денят е хубав. За мен разходката из градчето винаги е интересна. Във всеки двор има украса за празника. Дърветата са окичени с различно-оцветени пластмасови яйца. Виждат се малки скулптури на зайчета в градината или на пейката в двора. За този край, заекът е символ на Великден, тъй като той е едно от най-плодовитите животни.

По магазините и пекарните се продават боядисани яйца. Малко се отклоних, но всичко това виждам докато се приближаваме до гарата. Пристигайки, виждаме, че влакът тъкмо спира- прословутата немска точност и сега не изневерява. Но нашият гостенин го няма. Оказва се, че пропуснал спирката и слязъл в следващото градче, което е съвсем наблизо.Когато се прибрахме в къщи, госта, когото щяхме да посрещаме, беше пристигнал. Не бях го виждала почти три години.

За днешния ден пак има програма. Ще ходим в един старинен град- Ашафенбург, където има огромен замък. Бях виждала замък само на снимка като изключим замъка в Равадиново до Созопол в България. Вече сме в центъра на Ашафенбург, минаваме през информационния център, откъдето вземаме брошури. Преди да тръгнем към замъка, моите гидове решиха да хапнем по един сладолед. Избрах си „Тирамису”- беше нещо вълшебно. Стигнахме бързо до огромния замък Йоханесбург. Тази величествена сграда е строена от 1605 до 1614г. по поръчка на епископ Йохан Швайкард фон Кронберг. Проектирането на замъка било възложено на страсбурския архитект Георг Ридингер. Епископът използвал замъка за втора резиденция. Разположен на брега на р. Майн, замъкът има прекрасна терасовидна градина.

Тази величествена, вдъхваща респект сграда има няколко кули. Всеки ден в 9.05ч. и в 12.05 часа, от източната кула се чуват звуците от 48 на брой бронзови камбани.Днес, в част от замъка е разположен Градският дом на културата, включващ 12 зали и помещения за 1200 човека, с многофункционално оборудване ,което  е идеално място за провеждане на информационни вечери и различни други мероприятия.В замъка е изложена една от най-богатите градски колекции в Германия, след Мюнхен-има картини на Кранах, Кирхнер,Шада идр. Тук може да се види колекция от оригинални класически кухненски мебели. В замъка се помещава и  Градската библиотека. На зелените площи пред замъка, посетителите могат да си устройват пикник.

По една поддържана алея стигаме до красива сграда-така наречения Помпененски дом ( 1840-1848), подарен от краля на Бавария Людовик 1 на любимия му град Ашафенбург. От лозята,разположени на склона пред вилата, се приготвя прочутото помпененско вино.

Следващият ден е много специален. След близо месец съпругата и дъщеричката на племенника ми ,се прибират от Торонто. Сестра ми беше с тях. Трябваше да кацнат много рано на летището във Франкфурт. Внукът ми  стана още в 5 часа. Отиде и той да посреща гостите. За мен беше вълнуващо, защото не бях виждала малката...

Разходката днес беше до Дармщат-сравнително голям студентски град. Естествено пак ядохме сладолед. Тук на много места продават сладолед в хладилни витрини. Може да си избереш –във вафлена фунийка или в кутийка с лъжичка. Аз винаги си избирам фунийка. Разхождаме се из града и магазините. Купихме дребни подаръци със сестра ми. На другия ден е първи април-Великден. Подготвихме трапезата, чукнахме се с яйца за здраве, хапнахме козунак...

И вече приготвяме багажа за следващия ден. Аз ще пътувам за България, другите- за Бремен. Първо изпратихме на жп гарата във Франкфурт племенника със семейството му. За пръв път видях влак на два етажа. После следваше летището-толкова огромно. Имаше време и седнахе със сина ми в  Макдоналдс и пак ядох сладолед. После вече се озовахме на мястото, откъдето в определен час трябваше да видя къде точно ще е изхода към самолета. Намерихме се с  други българи, така че ми беше по-спокойно. Вече съм в самолета и пътувам за България. Завърши моето кратко, но интересно пътешествие  до Мюнстер Германия.